ЛЕГЕНДАТА ЗА ДОБЪРСКО И ЦЪРКВАТА

Село Добърско е сред най-старите селища в България.
За първи път името Добърско се се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. В джелепкешански регистър от 1576 година е отбелязано под името Гнидобронска като вакъфско село.

След потурчването на Разлог, населението на Добърско бързо нараства с българите, търсещи спасение от османците.
До 18 век Добърско е важен икономически и търговски център в разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма, от където пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща. Името му тогава, до 1912 година е Недобърско.

През вековете Добърско е център на важни културни и религиозни събития. Като последица от това днес селото е запазило осем светилища, които го обграждат.

Навярно най-голямата историческа забележителност в селото е църквата Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат, която се намира точно в централната част на Добърско. Тя представлява трикорабна базилика от 17 в. построена наполовина в земята с цел да не навлече гнева на Османската империя.
Стенописите й със сцени от живота на Христос са забележителни и красиво консервирани.
Църквата е построена през 1614 г., но съдейки по надписа на плочата, вкопана в пода пред олтара, може да се предположи, че годината на строителство е 1122 г. Според изискванията на османците постройката не трябвало да изпъква сред останлите жилищни сгради, в резултат на което тя няма дори прозорци - само тесни, подобни на бойници, отвори в дебелата каменна стена.
Храмът бил с малки размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие.

Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. Броя на изографисаните образи в храма надхвърля 460, което имайки предвид малката площ, върху която са разположени е постижение на религиозното изобразително изкуство само по себе си. Заради тях храмът е обявен за Национален паметник на културата. В "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" могат да се видят творбите на местните майстори.

Доста атрактивен за посетителите на селото и църквата е а стенописът на Исус Христос във форма, приличаща космически кораб. В двора на храма има извор, който се смята за лечебен и също пази история, обвита в легенди. Според преданието първите заселници в Добърско са били ослепените след битката в Беласица през 1014 г. Самуилови войници. Те намират изцеление от лечебната вода, която извира в двора на църквата. Те създали прочутата Добърска школа за музика за да помагат на слепи деца. Школата просъществува до началото на XX век.
Легендата още гласи, че с водата от изворчето в двора на старата църква е лекувал очите си и Климент Охридски.

Всички тези легендарни предания са олицетворени по стенописите на църковните стени на "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат".

През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма.Църквата е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО.

Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС.


Използвани са материали от: http://dobarsko.com/, Уикипедия, http://www.dobarsko.org/, http://www.pravoslavieto.com/hramove/dobarsko/index.htm, http://www.4coolpics.com/article.php?id=24, http://bansko.net/dobarsko